Значи не разбираш за кво става въпрос, а еднократният ми досег с тебе, показа и че не можеш да докажеш гледната си точка, при дебат - направо изчезваш от ринга.

Иначе е заномателно това, кеото ни говориш, защото е занимателна математика, т.е. софистическа.

Та инфлация и дефлация - това трябва да касае само абсолютното повишение или намаление на количеството на парите в обращение. Когао се повиши или намали количеството на стоките в обращение, това друга бира. Може да се говори дори за инфлация и дефлация на стоките.

Но тъй като двете противоположности (пари и стока) са в постоянна зависимост, можеш да се объркаш, че при увеличаване количеството на стоките, примерно поради развитие на производителната сила, имаш дефлация на парите - това не е вярно.

И така, фиксираме се само в абсолютната промяна на количеството на парите в обращение. И отбелязваме мимоходом, че съотношението им е не само спрямо стоките, но и спрямо броя на хората.

Кой е най-главният фактор за намаляване на количеството на парите в обращение? Това е лихвата. Т.е.имаме злато, функциониращо като пари. Това ти е изходното положение.

Цената на всяка една стока, която се разменя на пазара се колебае около реалната си цена. При повеишаване на количеството й на пазара, цената й пада. Това води до намаляване на предлагането. Това води до повишение на цената й. Това води отново до повишаване на производството й и т.н.

Когато обаче, собствениците на най-голямото количество натрупани пари на склад (зад които стои държавата), обявят, че ще компенсират с лихва, извадените от обращение пари, чрез това предприятие, те фактически мотивират собствениците на пари, да не ги пускат в обращение.

Следва един поток на пари от банката към обращението. А след него следва втори поток на пари, от обращението към банката. Вторият поток е по-голям от първия и представлява геометрична прогресия,която е определена от банката (банко-държавата).

Следствието е че всички стоки на пазара струват колкото всички пари в обращение. Но на склад в банката може да има още толкова. Т.е. банката винаги може да изкупи всички стоки и да извършва какви ли не спекулации.

И това ти е дефлацията по същество.

На следващ етап идат фиатните пари, които се създават от банката лесно. И винаги се пускат в обращение винаги като дълг. Поради което при такива възможности за лесна емисия, съответно става много лесно, да се произвежда дефлация, само с повишаване на лихвения процент.

Т.е. дефлацията произтича от банката. Банката е тая, която налага централно цените. Като това тя прави основно чрез определяне на количеството на парите на пазара.

Дефлацията е нещо лошо, защото тя произтича от монопола на властта. А не от свободния пазар. Свободният пазар предполага, естествено колебание на цената на парите над и под реалната стойност в не много голяма амплитуда.

Рецесия на плановата икономика на България между 1944 и 1989та - с такива глупости олекваш.

Сега, требва ли да ти казвам, че българската икономика през соца беше тигър? Имаш растеж на икономиката и то колосален. Ква рецесия, кви пет лева?
Построеното тогава продължава да си е тука и благодарение на него до ден днешен има кво да се краде от България.

Да, разбирам - на неопровержимите факти, няма нужда да се отговаря.

Щото иначе, трябва да кажеш, че няма държава в която да няма планова икономика. И след това да обясниш, защо в България между 44та и 89та имаше такъв колосален растеж (т.е. обратното на рецесия).

... Правилно ли те разбрах, че ти опровергаваш някакви идеологически лъжи на господстващата идеология? Според мене ти ги подкрепяш.

Ако работеше плановата икономика, сега Северна Корея и Венецуела щяха да са на върха. Всяка планова икономика свършва с огромни бюджетни дефицити които всъщност стават дълг. Тогава изходите са два - инфлация за обезценяване на дълга или стагнация и липса на елементарни неща по магазините.

Инфлация - Венецуела
Липси - Северна Корея

Не знам защо си загубих времето да го пиша тоя коментар на поредния колективист..